Гад – Хулиганите
Преди кръга!
Дванадесети кръг! Кръгът, от който започвахме да играем за втори път с всеки от отборите в групата ни. Хулиганите са тези, с които започнахме сезон 2019 – 2020 и срещу които извоювахме първата си победа, първите си три точки. В онази среща влязохме след един доста успешен и сериозен като подготовка летен турнир. Бях уверен във физическата готовност на Гадчетата. В тази среща влизахме след близо двуседмична пауза наложена от различни обстоятелства – изтеглени срещи, предоставени часове. Физическото състояние на Гадчетата тепърва щеше да се разбере. Съществуваха доста обстоятелства преди началния час, които не позволяваха да се каже със сигурност дали срещата ще се изиграе. Вече трети ден София беше обвита в мъгла. За замърсяването на въздуха даже не искам да споменавам. Играта в такива условия не е най- подходящото нещо, но организаторите държаха да се проведе.
Ето само като илюстрация началото на срещата:
Почти се вижда нещо 🙂
Въпреки, условията, въпреки, че не беше много ясно дали ще се играе тази среща, Гадчетата се отнесоха много сериозно и половин час преди началото се събрахме достатъчен брой, за да започнем, като мисля, че бяхме към 17 общо преди началото. Всички бяха доста съсредоточени, с желание да се представим добре, което ми вдъхваше оптимизъм. Марчо го нямаше за това, треньорските функции взе Стъни. След кратък размисъл, реши, че ще бъде само треньор тази вечер, запали пура и започна да реди състава. Аз единствено помолих нападателите да започнат да помагат на халфовете ни в защита. И така, съставът и тактиката вече са определени, всеки от титулярите знае къде ще играе, всеки от резервите знае кога ще влезе в игра. Срещата може да започне, ако съдията намери центъра, топката, игрището… абе ако ни намери.
Първо полувреме!
Още в самото начало се опитваме да овладеем инициативата и да натиснем съперника ни в тяхната половина. В първите няколко минути това ни се удава, но в последствие, Хулиганите започват да изравняват играта. Това не се дължи на някаква тяхна инициатива, а по- скоро на объркването ни в мъглата и забавянето на пасовете ни в опит да се ориентираме кой къде е. Изминават няколко минути и не само, че налучкваме посоките, но и започваме да използваме успешно прикритието на ниско слезлите облаци. В седмата минута, на видеото е шестата, Жоро поема топката на лявото крило, влиза към центъра и пуска вертикален пас към Томи, който спира топката /по- скоро тя му се удря в бедрото/, завъртва се и вкарва първият гол за тази среща. Седма минута, резултатът е открит, един на нула за нас.
Три минути по- късно, Жоро повтаря почти същия сценарии, отново навлиза надясно, увлича двама играча на съперника към себе си, но този път стреля към вратата. Томи отново е там като е готов да довкара евентуално отбита топка. Той толкова добре се е слял с бялата пелена, че никой на компютъра не го очаква. Естествено, резултатът от комбинацията е хубав гол, след който вече водим с два гола разлика.
След втория гол играта не се променя и ние продължаваме да оказваме натиск макар и не съвсем тотално, както би ми се искало, но нали не сме професионален клуб. До този момент не позволяваме и заплахи. Но ето, че в деветата минута, при една грешка в отбраната ни, техен нападател се озовава централно срещу вратата ни на метър от наказателното ни поле, но Иван не трепва и отбива удара. Минутите до този момент, както и няколко след него минават като в някакъв филм. Гледайки видеото, човек ту се стряска от внезапно появили се силуети с топка в крака, ту губи представа, какво се случва. Към петнадесетата минута, очевидно уморени от непрестанното взиране, защитник и вратар на Хулиганите пропускат един пас на Жоро към негов съотборник, който се оказва неточен, но затова пък насочен право към вратата. За техен късмет, топката се удря в гредата и не влиза в мрежата.
В двадесетата минута правим принудителна смяна. Един от най- добрите ни защитници е принуден да напусне игра поради болка в крака. На негово място влиза Радослав, който е разиграващ халф. От момента на смяната до двадесет и шестата минута не се случва нищо за отбелязване. Борбата се води изключително в центъра на терена без преимущество на нито един от двата отбора. В двадесет и шестата минута Люси получава жълт картон за опасен шпагат. Нямаше интервенция върху играч на съперника, но самият шпагат беше опасен и затова картона беше заслужен. Единственото друго за отбелязване е повдигането на мъглата, не разсейването или категоричното и отиване в друга посока, но поне вече може да се наблюдават играчите и топката, а не силуети.
В двадесет и шестата минута много добро извеждащо подаване оставя техен нападател сам срещу вратаря ни макар и със защитник на гърба, но при овладяването се подхлъзва и не успява да се възползва от добрата си позиция. Веднага след тази опасност, Хулиганите организират още няколко добри атаки, които не завършват с удар към вратата ни. Минутите от двадесет и шеста до тридесета не са добри за нас. Играем разконцентрирано, не създаваме положения, позволяваме на съперника ни да разиграва топката и макар, че не ни застрашават опасно, това не е нашия начин на действие. Налага се да направим нещо и затова предприемаме смяна. Излиза Люси и на негово място влиза Климент.
Климент този сезон не играе много, защото учи и работи, но го познавате от миналите сезони. Той е един от най- добрите ни играчи, страхотно крило и много добър централен нападател, когато се налага. Още при самото му влизане това проличава във възможно най- добра светлина. Подновяването на играта е прекъснато от сблъсък и фаул за Хулиганите в близост до наказателното ни поле. Ударът среща стената ни, а втората топка не стига до техен нападател. Ние я овладяваме, организираме бърза контраатака по крилото на Климент, следва прецизен пас от негова страна към Томи, който е застанал на задната греда. Топката минава между вратаря и защитника оставяйки нападателя ни сам и необезпокояван. Той само подлага крак и резултатът, четири минути преди края на редовното време е три на нула. Пасът наистина е впечатляващ, защото е направен от близо двадесет и пет метра през трима играчи с голяма точност.
След гола, макар и със солидна преднина и съвсем малко минути до почивката, Гадчетата не само не намаляват темпото, но и драстично го увеличават. Пресата, която оказваме върху съперника е толкова мощна, че те трудно правят повече от две подавания, след което губят топката. Само в рамките на две минути създаваме около три добри положения за нов гол, които не успяваме да реализираме. Четвъртото обаче не пропускаме. Загубена топка в центъра става начало на мигновена атака за нас, като Жоро влиза с обичайното си залъгващо движение към центъра. Този път прекият му пазач остава почти на място не способен да прибере кръста си след финта. Томи, преценявайки ситуацията веднага се отправя в противоположната посока, където пазачът му е принуден да го остави, за да покрие нахлуващият Жоро, който е с топка в крака. За него остава само да подаде в ляво от себе си и Томи отново вкарва необезпокояван топката, за да покачи резултата на четири на нула. Само в рамките на две минути успяваме да вкараме два гола и като че ли срещата вече е решена.
Очевидно не така мислят Хулиганите, както и вратарят ни. Явно успокоен от настъпващото време за почивка, резултатът в този момент, мъглата, песента на чучулигите…, момент, чучулиги няма, вечер е, той какво е чувал? Странно. Както и да е. Та, веднага след като изпълняват център, лявото им крило овладява топката някъде там, в далечината, нанася някакъв удар към вратата ни, по- скоро от … абе кой знае от какво ама, вратарят ни решава, че може да покаже възможностите си на халф и нападател едновременно, и посяга да я изрита, а тя минава някъде под крака му или до него, в тази мъгла не се вижда добре. Важното е, че влиза във вратата ни. Една минута преди края резултатът е намален, четири на един в наша полза. Нищо страшно не се е случило, разбира се, но беше излишно.
Точно преди последният съдийски сигнал, груба грешка от страна на техен защитник позволява на Жоро да остане сам срещу вратаря им, но топката не му идва много удобна и той е принуден да бие с пета, при което не успява да отбележи. Имаме време само за още един изстрел от страна на Макси и това е всичко за първото полувреме.
Второ полувреме!
По време на почивката няма какво да се каже на момчетата. Играят добре, до колкото може да се играе при тази видимост, водим с добър резултат. Всичко е уточнено и разчетено предварително. Стъни пита за някакви проблеми възникнали в играта, но тъй като такива липсват, срещата може да започне, разбира се, след като си починат Гадчетата първо. По време на почивката се чува как съперника ни смята, че отбелязания гол ни действа деструктивно и те трябва да използват момента, за да ни притиснат. Доста учудваща тактика след като вече са играли една среща с нас, играли са и едно полувреме от втората среща и знаят силата ни, но всеки има право на собствена преценка.
Крум разпуска косата си, нещо което никога не съм го виждал да прави. Съдията дава начало и второто полувреме започва. Още в самото начало Хулиганите се опитват да осъществят плановете си на практика като се стремят да упражнят натиск в собствената ни половина. Близо десет минути вече, след подновяването на играта, топката се задържа предимно в нашата половина. При една от редките атаки, успяваме да спечелим тъч, след който Жоро нанася силен удар към вратата, но от малък ъгъл. Въпреки това, затруднява вратаря и той е принуден да легне, за да избие. Топката попада в Климент, който спокойно я насочва в опразнената врата, заради неспособността на вратаря да се изправи толкова бързо. Минутата е четиридесет и пета, а ние възстановяваме разликата от четири гола – пет на един в наша полза.
Веднага след гола правим смяна. В игра се завръща Люси на мястото на Жоро. От натиска на Хулиганите не остава и следа. Петият гол ги сломява. Изведнъж започват да играят като че ли без желание и вяра, че могат да направят нещо в тази среща. Ние напротив, започваме да усилваме натиска все повече карайки ги да грешат на всяко ниво. Подаване от фаул, което би трябвало да е лесно е пресечено от Макси и само добрата намеса на вратаря им предотвратява следващо попадение. Няколко секунди по- късно отново същите двама се сблъскват директно и този път Макси излиза победител. Нов гол само в рамките на две минути и вече водим с шест на един.
Време е за нови смени. Веско заменя Томи, Мариян се връща в игра заменяйки Митето. Веско, както знаете от предишните очерци е един от най- креативните и умни нападатели, които притежаваме. Минали са секунди от влизането му, когато с Климент правят страхотна атака по десния фланг, завършила с удар, за съжаление над гредата. Натискът продължава и Хулиганите не знаят как да изнесат топката от полето си. Това ги кара да я губят почти веднага като я изритват напред. В редките случаи, когато се опитват да си подават в собствената половина рискуват да им я отнемем и да организираме контраатака. И това се случва, защото не играят с увереността, с която започнаха второто полувреме. В петдесет и третата минута, вратаря решава да подава на близкият защитник, но Люси пресича паса и се озовава сам срещу него. Залъгва го и вече няма какво да попречи на седмия гол освен единствено възможното, да бъде спънат за дузпа. Точно това и се случва. Благодарен съм, че Люси не получава сериозна контузия, защото на камерата фаулът изглежда ужасно. Дузпата е назначена и за изпълнител е определен вратарят ни – Иван. Винаги могат да се породят съмнения, когато изпълнител е вратаря на отбора ти, но тази дузпа е изпълнена отлично. Резултатът е седем на един. Браво Иване! Въпреки голът, ти беше истинско Гадче! Горд съм с теб!
Веднага след реализирането на дузпата Хулиганите решават, че трябва да се стегнат и да започнат да играят отново както в началото на това полувреме. Наша грешка води до удар и спасяване от страна на Иван, май е първото от доста време. След него започват да ни пресират дълбоко в половината ни, затруднявайки изключително много изнасянето на топката, но, Макси и Климент по някакъв, макар и странен начин и с помощта на Люси успяват да се справят, което пък води до непосредствена опасност за вратата на съперника ни. Атаката ни завършва с много силен удар от страна на Макси, който е отразен от вратаря им. Трябва да кажа, че вместо удар, по- доброто решение е пас към абсолютно свободният на левия фланг Веселин. Непосредствено след тази атака организираме друга след пресичане на пас в центъра, която завършва с удар от страна на Люси, отново отразен от вратаря и отново по- доброто решение в случая е подаване към Веско, само че, този път на десния фланг. Само да можехме по някакъв начин да започнем да играем по- умно, по- съсредоточено, кой знае до къде можем да стигнем. Но натискът не спира. Докато си поемеш дъх и нова атака е започнала. Веско си взима поука и вместо да отива по единият или по другия фланг застава централно пред вратаря и започва да чака. Минават няколко секунди и прострелна топка профучава. Той протяга десният си крак и я отклонява във вратата. Резултатът е осем на един.
Не минава и минута след подновяването на играта и отново провеждаме много силна атака, която не завършва с гол единствено благодарение на отличната реакция на вратаря, който спасява два удара, единият с крак, другия с глава от границата на малкото наказателно поле, а накрая се намесва защитник, който успява да изчисти топката в ъглов удар не позволявайки трети удар. Ъгловият удар е изпълнен от Веско, но не достига до наш играч и е избит в тъч. Следва многоходова / по- точно девет ходова / комбинация, при която съперникът ни само наблюдава какво се случва. Предпоследният пас е върнат отново към позицията за изпълнение на ъглов удар където е Климент, следва подаване към Люси централно пред вратата и нов гол. Резултатът е девет на един.
След изпълнението на център топката е подадена няколко пъти и излиза в тъч в наша полза. Използваме го, за да направим смяна на вратарите. Жоро е изявил желание да застане на вратата. Най- вероятно е подтикнат от миризмата, която се носи от пурата на Стъни, запалена още в началото на полувремето и заради мъглата разпростряла се над целия комплекс. Но, човекът с пура си е човек с пура и това е :). След смяната изпълняваме тъч. Крум подава на Люси, той излъгва прекият си пазач, лъже още един, последният останал защитник няма представа какво да направи, защото Веско е на позиция за удар, ако му се подаде. Люси вижда отворения коридор и с много добре насочен удар с левия крак отбелязва десетия гол в наша полза.
Темпото продължава да е високо, като този път Хулиганите вече не се притесняват какво ще се случи и продължават да нападат. Отново имаме добро положение, при което топката вместо да бъде подадена към Веско е бита над вратата. Малко по- късно успоредна на вратата топка не е засечена от техен играч. В ответната атака показваме на практика как трябва да се играе. От изпълнение на аут, топката преминава почти през всички, за да се стигне до подаване централно пред тяхната врата, без да има вратар. За съжаление, топката е подадена малко встрани от Веско, който трябва само да я чукне в опразнената врата, но атаката е за пример. Четири минути преди края хубав фалцов удар на Ради е отбит от вратаря. Ударът е много добре насочен в долният десен ъгъл, но вратарят успява да го види и да реагира. Две минути по- късно, в седемдесетата, вкарваме най- красивият гол за срещата, а и един от най- красивите въобще. Няколко разменени паса в центъра завършват с подаване към Ради, той се обръща, вижда свободният Веско на крилото, но дълбоко, много дълбоко на крилото, близо до тъч линията и на няколко метра от ъгловият удар. Веднага след подаването Макси и Люси влизат пред вратата очаквайки подаване, което е и логичното продължение при тази позиция. Това, което следва е удар. Удар от движение! При подаването на Ради, Веско не спира топката, не я укротява, не прави нищо друго освен да я изпрати съвсем неочаквано за всички, но много силно и най- вече точно във вратата. Резултатът е единадесет на едно. Веско получава аплодисменти от всички. Тези, които сме отвън ставаме на крака, спонтанно, защото изпълнението предизвиква искренно възхищение и неподправена радост от красотата на изпълнението. Веселин си е Веселин. Красив човек с красиви изяви.
Голът е и последното действие в тази среща. След изпълнението на център съдията дава край. Печелим със солиден резултат и най- вече с много добра игра. Има моменти, в които играем по начин, по който бих искал да виждам Гадчетата във всяка среща, макар и да знам, че е доста трудно като изпълнение. Но ако този синхрон е трудно да бъде постигнат, особено за отбори, които са в аматьорска лига, то ако използваме положенията си и започнем да подаваме на нападателите, които се намират в честа позиция, ще вдигнем попаденията си драстично. Представихме се отлично, доста над очакванията ми като се има в предвид, че не бяхме играли от дълго време и не знаех каква е физическата ни подготовка. Дано продължим така и в следващите срещи.
