Гад – Симитли

Преди срещата!

Трети кръг. Няколко събития подсказваха, поне на мен де, че този път няма да е лесна срещата. Първият симптом, необяснимо притеснение в корема ми цял ден. Вторият знак беше победата на ЦСКА над абсолютния лидер до момента Хеттрик и по- късно победата на Хардуер над Анти Конти. Все мачове, в които победителят като, че ли беше предизвестен. Да, но не. ЦСКА победи с много воля, Хардуер направо размаза сочените за абсолютни фаворити. Дали това не беше кръгът на прекаленото самочувствие, или по- скоро на подценяването? След нашата среща, друг от фаворитите в нашата група направи невъзможното, на пръв поглед да загуби срещата. Въобще, странен кръг.

От началото на сезона, след всички хубави игри, които показахме за лятната купа, а и предишните два кръга, най- голямото ми опасение е Гадчетата да не се влагат изцяло в срещите. Благодаря, на този, които бди над нас, но до сега,  това не се е случило. Наясно сме, че не винаги ще ни върви като по вода, но сме длъжни да даваме винаги всичко от себе си.

Третата причина се криеше в самият съперник. Отбор, който е съставен от бивши играчи на многократния шампион на лигата, както и редица нови и млади състезатели. Отбор, който познава играта, може да предложи различни тактически решения на терена и наистина го направи, умело боравещи както с топката, така и да намират свободните пространства.

Имаше още две причини за притеснение. Първата беше събирането преди срещата. Няколко минути преди началото и още бяхме по- малко от колкото е нужно, за да започнем. А все пак трябва да се разгрее, да си кажем определени неща. Другата причина е вратарският пост. Имаме трима вратари – вече. Третият от тях, обаче, не се чувства комфортно на голям терен и за това го използваме най- вече в другия отбор, този на Легендите. Стоян има проблем с високите топки, с ударите отдалече, с ударите от близо, с мачове на осветление, с мачове на дневна светлина, и … ай стига толкова, а. Не е пазил от много време, беше и контузен, а това правеше поста му доста рисков. Точно в 21.00, когато освободиха терена, за да влезем, вече сме се събрали достатъчно Гадчета за началото, а прииждат и още.

Обичайната суматоха, Марчо събира Гадчетата, определя състава и начинът на игра, записваме при делегата началния състав, няколко уточнения, строяване за снимки и поздрави към феновете, после между играчите и съдията, и ето, че всичко е готово за началото на срещата. Съставът на Гад, който започна тази среща може да видите от линка със статистиката в края на статията. Изборът на състав беше съсредоточен най- вече върху Гадчетата с по- малко минути. Ние не сме професионален отбор, а аматьори, събрали се заедно, за да изпитват удоволствие от играта. И въпреки, че победите са много важно нещо, за да се чувства един футболист щастлив, треньорът трябва да се стреми и да има относително равенство в изиграните минути. Не винаги това е добро решение, но е необходимо в отбор, в който състезателите си плащат, за да участват. Независимо, че е възможно и да се получат негативни резултати. Все пак сме се събрали приятели.

И така, време е за футбол. Началото на третата среща за отбора на Гад е дадено. Следва действие първо.

Първо полувреме!

Началото на срещата не предвещава драматичната развръзка, която ни очаква, но пък е много показателна за това, което предстоеше да става в следващият кръг. Традиционно започваме да притискаме съперника в неговото поле, и постепенно да не му даваме да прав нищо друго, освен да пуска дълги топки към нападателите си. Естествено, там ги чака Яни и шанса да овладеят топката е доста минимален. Не са една и две хубавите атаки, които успяваме да осъществим, но или вратарят успява да спаси положенията, или нападателите ни не успяват да реализират. В 18- тата минута нищо не може да застане пред Люси, който се очертава като бъдещият голмайстор на Гад през този сезон. Хубаво подаване от Макси е реализирано с много хъс и резултатът е открит. Повеждаме с едно на нула.

Голът, както е записано в книгите, би трябвало да успокои страстите и да станем по- точни в подаванията си и по- точни в ударите си към вратата. Всъщност се случва обратното. Симитли започват да играят със заучени комбинации като спират с дългите топки и се насочват към постепенно изнасяне на топката. Явно са се подготвяли, защото наблюдавам доста често пасове в празно пространство, в което се впуска техен състезател, знаейки, че топката ще попадне там. Този стил ни изненадва, както и активизираните действия на състезателите им, като това води до по- чести атаки от тяхна страна. Защитата ни, обаче, работи добре и Симитли отново преминават към дългите топки към единствения си изявен нападател. При една такава топка, Иван, който играе като централен защитник в тази среща, преценява, че топката не е опасна и ще бъде хваната лесно от вратаря ни. Явно че не така мисли Стоян. Вместо да излезе няколко крачки и да направи елементарното – да улови топката, той замръзва на вратата, при което нападателя на Симитли овладява съвсем лесно топката и още по- елементарно я вкарва във вратата ни. Резултатът е изравнен. Един на един.

Шокът от допуснатия гол е доста голям и играта ни се разстройва за доста голям период от време. Започва борба в центъра на терена, хаотични подавания напред и назад, както от наша така и от тяхна страна. Никой не знае каква помощ да окаже поради безкрайната липса на схема, на идея. Разбира се, при такъв начин на игра и от двата отбора, каквото и да се случи ще е плод на грешка или случайност. Грешката не закъснява. Отново в наша вреда. При борба малко след центъра, но достатъчно далеч от вратата ни, топката е изритана от техен играч, в опит да не я загуби. За ужас на всички от отбора ни, тя преминава бавно покрай Иван, насочва се в долния ъгъл на вратата и Стоян отново замръзва и не реагира. Втори гол за съперника, втори гол, който е плод на безумна грешка. Победата ни в тази среща бавно започва да прилича на мираж. Дори един такъв гол е в състояние да разстрои емоционалното състояние на Гадчетата, а това е втори подред. В същото време, съперникът започва да вярва в крайния успех и да играе все по- надъхано. В този момент, почивката като че ли ни идва добре.

Второ полувреме!

По време на паузата разговаряме за всичко, опитваме се да се изправим, но дали ще е възможно ще покаже единствено второто полувреме. Много бързо свършват минутите и е време отново за футбол. Не се нуждаем от промяна в схемата, защото настоящата си работи. Нужно е само пак да си повярваме.

Още със съдийският сигнал се впускаме настървено напред и само няколко секунди по- късно успяваме да изравним. Бърза комбинация завършва с подаване от Яни към Росен и той отбелязва хубав гол. Резултатът е два на два и се появяват надежди, че можем да вземем трите точки от тази среща. Изравняването се случва толкова бързо, че играчите на Симитли не могат да разберат какво става.

Шокът от бързия гол още не е преминал, когато отнемаме топката, Росен подава към Люси и той матира вратаря им за трети път в този мач. Никой не може да повярва какво се случва. Нищо в тази среща не е нормално. Нито головете в нашата врата, нито тези два бързи гола в тяхната. Във всеки случай, резултатът вече е в наша полза и ако започнем да играем умно не само ще вземем трите точки, но и ще увеличим разликата.

Само че, нищо в тази среща, както казах по- рано, не беше нормално. Камерата вече беше започнала да се разваля и точно за нашият мач не се беше включила, което не ми позволява да посоча споменатите моменти в срещата. Заслужаваше си да бъдат видени.

Веднага след вторият ни гол, Симитли правят две смени в опит да променят развоя на срещата. Ние пък правим три, не заради тях, а защото трябва всички Гадчета да играят. Започваме да играем спокойно, с много подавания и правим няколко не лоши атаки. Съперникът ни пък се опитва да прави преса и да ни притеснява. Както споменах, нищо в тази среща не се развиваше нормално. В четиридесет и втората минута, при един аут, вратарят ни, Стоян, подава топката към тъча, където стои десният ни защитник, в случая, Стъни. Противников играч се впуска към него, но нито прекалено устремно, нито кой знае колко опасно.  Стъни връща топката към…, не се разбира към кой. Точно между вратаря ни и централния защитник, Иван. И двамата леко посягат към топката, всеки вижда, че другият посяга и се спира и отдръпва, а топката като на парад минава между тях. Нападател на Симитли, застанал зад тях, не очаквайки нищо да се случи, твърде изненадано спира топката, кимва любезно и необезпокояван вкарва в празната, зееща врата. Резултатът е изравнен, шокът вече е тотален.

Три безумни грешки, три безумни гола в един мач, това не съм го виждал от както част от Гадчетата бяха в един друг отбор. Централният защитник на съперника ни крещи, надъхвайки останалите, те самите са вече доста надъхани, а ние гледаме леко глупаво. Веднага след гола, съперникът ни се опитва да се възползва от психологическата дупка, в която сме попаднали и започва да търси ново попадение. Налага се да играем по- твърдо и жълтия картон не закъснява. Яни влиза малко по- твърдо и съдията не се поколебава в решението си. Играта ни очевидно започва да не върви и се налага да предприемем нещо. Правим четири смени наведнъж в опит да се отърсим от напрежението. Няколко минути по- късно това дава ефект и вече отиграната комбинация между Росен и Люси проработва още веднъж. Повеждаме отново в резултата.

Никой от нас, които сме отвън вече не смее да дава прогнози или да изглежда доволен, защото не знаем кога ще се случат нови събития. До края оставаха дванадесет минути без да броим продължението, което щеше да даде съдията. За разлика от цялата среща, това бяха минути изпълнени с доста фалове, груба игра и разправии. Първо Люси получава картон за опасен фаул. Картонът беше заслужен въпреки, че фалът беше неволен. В края на срещата Президентът на Симитли получава картон също за груба игра. След три минути продължение, най- накрая съдията дава край на срещата. Успяваме да спечелим трите точки, но лампичката трябваше да светне. Трябваше да погледнем внимателно на тази среща и да видим грешките си.

Още на първата тренировка потърсме за мнение вратарят на Гад в тази среща – Стоян, за да обясни случилото се. Интервюто може да чуете тук.

Интервю:

 

Краен резултат

4 : 3

Статистика

Не работеща камера