Гад – 262

Преди срещата!

Четвъртък вечер, обичайният час 20.30, отново вместо тренировка имаме изтеглена среща. Този път съперник е отбора на 262. Това са победителите в трета лига от изминалия сезон. Много добър отбор, който на лятната купа и в началото на настоящия сезон не се справяше добре поради липса на опит на големия терен.Постепенно, с изиграването на доста срещи и контроли, този проблем беше отстранен и те се превръщаха в много сериозен съперник.Последното доказателство за това е загубата, която нанесоха на единствения отбор от групата без загубена точка до този сблъсък, водача на групата ни Ливърпул. Освен всичко, победата им беше впечатляваща – 9 : 2. Този победа беше повдигнала самочувствието и очакванията им и те влязоха в двубоя с мисълта за победа.

Никога не бях ги виждал в този състав до сега. Абсолютно всички възможни титуляри бяха на линия. Срещата се очертаваше като много сериозна. Ние също не бяхме в състав, който позволява да ни подценят. Разбира се, имаше не малко отсъстващи Гадчета, този сезон всички играят силно, но в никакъв случай не бяхме отслабени сериозно. И двата отбора имаха резерви, които да внесат нужната корекция при необходимост. Разликата между двата отбора е в подхода към резервите. При съперника ни има ядро от титуляри и смени се правят в случай на нужда. При нас е като правило участие да взимат всички дошли за срещата, независимо от развоя / с едно изключение – аз /. Поради това, че всички играят сравнително силно, тези ротации не се отразяват прекалено фатално.

Първо полувреме!

След загрявката и определянето на стартовия състав и тактиката, срещата може да започне. Още с първият съдийски сигнал се очертава една нова тактика от страна на 262 да се разчита изключително много в предни позиции на централният им нападател – едро, технично и бързо момче, което, както се оказа в последствие, си позволява и да играе не толкова чисто. Срещу него беше изправен Гелето, който не е играл редовно от много време, позагубил е от бързината си и предизвикателството беше доста голямо. Още на петата минута потта се изливаше като вода от тялото му, а след като излезе, беше видимо отслабнал с 5- 10 килограма. Въпреки всичко се справяше със задачата, като го изпусна само два пъти, но те вкараха само едното положение. И така, поведоха с един гол, всичко беше розово, очакваха да се впуснем в бурни атаки и евентуално да ни хванат на контраатака.

Въпреки голът, ние играехме добре и съвсем скоро започнахме да ги притискаме в тяхната половина. Създадохме доста положения, макар и така наречените сто процента липсваха, а по- опасните бяха предотвратявани от вратаря им, който е доста добър. Времето си течеше, те продължаваха да водят. Започнаха да текат последните минути на първото полувреме. При една от поредните ни атаки Митето получи топката на хубава позиция, макар и малко далеч и вдясно от вратата. С подсказване от вън реши, че трябва да отправи изстрел. Засили се, стреля силно, но не уцели врата въобще, но пък уцели крака на Веско, който винаги е в удобна за гол позиция и той не закъсня. Веско хладнокръвно насочи топката във вратата и резултатът е изравнен три минути преди края.

Както в повечето срещи , така и сега голът дава сили на Гадчетата и две минути по- късно, след хубаво центриране от страна на Мариян, Роската отбелязва поредният си гол. Резултатът вече е два на един за нас. Почти веднага след центъра съдията дава и край на първото полувреме.

Изводите, които мога да направя са, че 262 имат видим напредък в качеството на играта си, най- опасният им играч е централният нападател, който същевременно е и доста груб и използва ръцете си за придобиване на предимство, използват всеки тъч в близост до вратата за остри хвърляния към наказателното поле, при всеки фаул, ъглов удар, тъч, един или двама се отправят към вратаря ни, за да му пречат, а в повечето случаи и да го тормозят физически. На няколко пъти влизаха остро в него като само неумението на съдията да види интервенциите не позволяваха да вземем нарушение.

Второ полувреме!

През второто полувреме не настъпиха промени в начина на игра. Съперникът ни се опитваше да бъде остър с директни атаки и дълги подавания към централния си нападател. В, за съжаление, не толкова редки случаи успяваше да изнесе топката и с подавания. Получаваше се, защото ние не уплътнявахме достатъчно добре зоните си. За сметка на това, след централната част не позволявахме никакви опасности освен при статични положения – фаул, ъглов удар, тъч в нашата половина. Но и тогава, Пламен се намесваше повече от авторитетно.

Почти цялото полувреме се изигра без надмощие на никой от двата отбора и без реални положения за гол. Ние имахме две възможности, които не бяха от сто процентовите, но вратарят им беше отново на ниво. Цялата интрига беше запазена за края на срещата. Десет минути преди края, при една центрирана топка в наказателното ни поле, Пламен извиква, че той ще хване топката, играч на съперника го удря във въздуха и го събаря на земята, като си удря главата / по- късно се разбра, че това му е повлияло доста на решенията, които взе до края на срещата /, но изглеждаше като че ли ще се оправи.

Малко след този инцидент, четири минути преди края на срещата, поредната дълга топка не е добре овладяна от централния нападател на съперника ни и тя се насочва към вратата ни. Той хуква след нея, до него тича Стъни. В това време, Пламен решава да излезе и да я изчисти. Не преценява разстоянието, нападателят им стига пръв и много преди него до топката, след което без никакво напрежение я отправя в опразнената врата. Шокът е голям, но както казах по- горе, после се разбира причината за това решение.

Гадчетата, оправдавайки добрите игри и името си, реагират като ужилени и след хубава атака Макси нахлува в полето им, стреля, вратаря отбива в крака на Томи и той вкарва. Отново повеждаме три минути преди края с три на две. Голът идва в повече на двама от играчите им и започват нелицеприятни сцени в центъра на терена. Един от тези двама, докато беше извън терена си позволи също да обижда отбора ни. Явно нервите му не са наред. Другият е централният им нападател, който извън полудява за няколко минути. С намесата на доста играчи, обстановката се успокоява и играта е подновена. В добавеното време на срещата съдията дава фаул близо до наказателното ни поле. Вратарят ни нарежда стената и застава в неговия ъгъл. Следва силен изстрел където е застанал, но по някаква причина не успява да реагира и резултатът е изравнен отново. Две безумни грешки, които не съм виждал Пламен да допуска, но ударът в главата се оказва с по- големи последствия от колкото сме си представяли.

Веднага след изравнителния гол, няколко от футболистите се обръщат към съдията да попитат колко време остава. Отговорът е една минута. Изпълняваме център, след което прозвучава сигналът за край на срещата. Кога мина една минута, никой не разбра. Явно цялото напрежение се беше отразило и на съдията, който предпочете да даде край с цел да избегне по нататъшни усложнения. Разбира се, след края на срещата напрежението изчезна и отново сме приятелите, които бяхме преди това, може би с двете изключения. Въпреки равният резултат, играхме доста добре и ще направим съответните изводи за следващата ни среща с тях.

Краен резултат

3 : 3

Статистика

Не работеща камера