Гад – Пий си Мани я
Преди срещата!
Отново се изправяме в двубой след регистрирана загуба и то срещу прекият ни конкурент. Такива срещи винаги са изпитание на волята и психиката. Има доста неща, от които да се притеснявам: Непознаване играта на съперника, доброто им представяне срещу отбора, от който загубихме в предишната среща, споменатата вече психика на играчите и вратаря ни – Иван е за втори път на официална среща, първата не беше никак приятна. Даже му се наложи да дава интервю пред радио Гад.
Бях поискал от Гадчетата да дойдат навреме, за да можем да обсъдим спокойно тактиката, състава и всичко необходимо преди началото на срещата. Бях много приятно изненадан да видя, че са взели под внимание думите ми и са подходили сериозно към ангажимента. Половин час преди срещата почти всички бяха на линия. Имахме и достатъчно на брой резерви.
Каквото и да се случеше, дори и срещата да не се развиеше по нашия план, готовността на всички Гадчета да покажат на лигата, че ние сме винаги заедно вече беше победа. За това ги харесвам, каквото и да става, дори и да се скараме за нещо, отборът винаги е на първо място и всички разбират това.
Казал съм, че няма да крия нищо и за това трябва да спомена за известни напрежения в отбора, породени от загубата предишния кръг, от неспазване на треньорските указания от моя страна, но сега, преди началото на срещата, всички забравяме какво се е случило и излизаме като отбор. Радва ме зрелостта на тези момчета. Дори на новите.
Както винаги, Марчо определя състава, казва тактиката, с която да играем. Загрявам Иван на вратата и вече всичко е готово за началото на двубоя. Двубой от огромно значение за мен. Както и за всички Гадчета, надявам се.
Първо полувреме!
Още в самото начало се вижда, че Гадчетата са си взели поука и действат крайно мобилизирано. Движим се заедно, покриваме си зоните, всеки помага на този до него и наистина се опитваме да играем разнообразно с повече подавания. Марчо е в игра и веднага се усеща присъствието му. Той умее много добре да запази топката, да успокои или изостри играта с необходимия пас. От първата минута започваме да притискаме съперника и в петата минута, Жоро не издържа и нанася неговия специалитет – резултатът е открит. Един на нула за нас.
След гола продължаваме с добрата игра и създаваме няколко опасни положения. Отзад играем солидно и не позволяваме вратата ни да бъде застрашена. Така Иван започва да добива необходимото самочувствие в играта и се вижда как стои солидно малко пред гол линията. Няма треперене на коленете, няма умоляващ поглед – хванете ги ве, хванете ги тяхната …. Има само кратки команди на висок глас, към когото трябва, за да нямаме пробойни.
В дванадесетата минута, Росен поема топката в центъра, прави залъгващо движение, но вместо да бие, подава към Жоро отдясно на вратата, следва поемане, леко отклоняване и прецизен удар. Вратарят им няма какво да направи освен да извади топката от вратата. Вече е два на нула за нас и човекът, който трябва да е лидер на отбора, мълчалив лидер, започва да показва, че разбира отговорността си и асистенциите му се увеличават.
Отборът на Пий си Мани я прави първата си смяна веднага след гола в опит да промени развоя на срещата. Това дава ефект за няколко минути, след което Росен отново се проявява. В атака, в която всички са увлечени напред, а защитата на съперника ни е съсредоточена около малкото наказателно поле, хитър пас назад намира Мариян, на чудесна позиция за изстрел. той не се поколебава нито за миг и стреля. Ударът освен силен е и много добре насочен. Вратарят отново няма никакъв шанс. Резултатът вече е класически. Три на нула.
От тук нататък срещата се променя. Играем освободено, без напрежение, залагайки повече на комбинативността. Спокойствието дава почти моментално резултат и след една подадена топка от Ачо към Росен, на ниво – кво да я правя тая топка сега – последният се вижда принуден да я добута във вратата с корем. Рядко красив гол!!! Четири на нула.
Веднага след гола Мариян получава контузия и е сменен. Това не нарушава нито схемата на игра, нито интензитета. Всичко изглежда чудесно, денят е хубав, срещата се движи по начин, по който искаме, абе въобще празник на спокойния футбол. Само че, ние сме Гад. При нас не може да има спокойствие за дълго време. Ако съперникът ни не ни затруднява особено ние ще си направим сами нещата сложни, различни, интересни – в зависимост от гледната точка. Или ще се скараме, или вратарят ще удари някого с топка по главата, или, както в случая, Янчо ще си вкара автогол. Иван го попита – ти мен уважаваш ли ме? Но беше късно. Резултатът е намален – четири на един.
Подемът в съперника е явен, но остава безрезултатен заради краткото време, което остава до края. Няколко минути по- късно, съдията дава край на първото полувреме.
Второ полувреме!
Въпреки допуснатия гол, настроението е добро. Все пак, Гадчетата са отбелязали всички голове, макар и някои от тях в грешната врата. Извършваме смени, не защото се налага, а защото всички трябва да играят. Напред в игра се появяват Веско и Томи, което е гарантирана опасност за противника. И наистина е така. Няколко минути след началото на второто полувреме, се извива истинска вихрушка. Топката, в някои случаи, буквално е бутана със сила към вратата, но гол няма. В едно от най- чистите положения Веско подава към Томи на абсолютно празна врата, на около метър от нея. Незнайно как, от някъде изскача връх на обувка на някой играч на Пий си Мани я успявайки да докосне топката толкова, че тя да не влезе. Описаното положение беше фрапиращо. Още куп не толкова явни, но отбелязвани обикновено като положения за гол бяха създадени. Топката не влиза и това е.
След близо десет минути на натиск, положения, натиск, положения, Росен успява отново да излезе на сцената. При една от поредните атаки, Веско е намерен близо до аут линията, той подава на Росен, който бележи петия гол. Силен, насочен изстрел, при който отново вратаря няма какво да направи. Всъщност той не е виновен за нито един от головете. Момчето направи каквото можа, за да не бъде резултата още по- голям.
Петият гол отново успокоява играта, както нашата, така и тяхната. Вече разбрали, че губят срещата, започват да гледат по- смело напред. Това, както винаги, крие своите опасности от бърза контраатака, която осъществяваме две минути след петия гол. Росен асистира на Томи и той бележи шестият гол за нас в тази среща.
Той е повод за нови промени и макар и рядко в игра влизам дори аз. Следващите минути са белязани от прекалено успокоение. Определено не играем така, както трябва и това, че водим с пет гола разлика не е оправдание. Трябва категорично да го избягваме в бъдеще. Борбата се води предимно в центъра, липсват смислените атаки от наша страна, техните пък са малко стихийни, но носят все повече опасност, защото голяма част от Гадчетата забравят да помагат на защитата. Иван се проявява наистина като голям вратар няколко пъти, аз избивам топката точно пред гол линията в друга атака, но натискът им продължава и това е повод за недоволство на защитниците. Логичното се случва минута преди края. Изпускам играча, който пазя и не успявам да го настигна в 30 метровия рейд. Мога, разбира се да го фаулирам, но при толкова кратко време до края, при тази разлика в головете, не искам да рискувам. Надбягвайки ме, играчът им получава топката точно пред вратата ни и с добре насочен изстрел бележи за шест на два. Това е и крайният резултат от срещата.
Победата е хубава заради начинът на игра, заради това, че трябваше да я извоюваме след загубата, за отношението на всички Гадчета. Дано продължим с победните срещи.
Краен резултат
6 : 2
