Гад – Цифра

Преди срещата!

Втората ни среща няма да бъде представена с толкова подробности, защото записът от срещата е с много липси и не може да се проследи в целостта му.

Програмата на Втора лига, група Б, ни противопоставяше на отбора Цифра. С тях до сега не бяхме се срещали, тъй като се разминавахме по време на възходите на Гад. Ние се качихме от трета лига във втора, те изпаднаха в трета. Те се качиха във втора лига, ние отидохме в Първа лига. Тази година беше първата ни среща. Не може да се каже, че ги познавахме. Поне аз никога не бях ги гледал и не бяхме сигурни какво да очакваме. Настроението в отбора ни беше добро. Даже леко прекалено добро. Най- вероятната причина за „ леко „ е вечерта навън на повечето от Гадчетата включваща ядене, пиене и други неща… Режимът, къде е отишъл, кой да го знае. Преди срещата, лицата на по- голямата част от участвалите изглеждаха зашеметяващо, за мен де, те си бяха в свой, собствен свят.

Часът е един на обяд, забавлявали сте се до сутринта, как ли ще Ви се играе? Нещо трепна в окото ми, явно първо предупреждение. Най- неочаквано, от тринадесет записали се, се оказахме десет. Росен се оказа зает, Крум не се появи, а Люси се оказа, че се е записал два пъти. И ето ти ситуация. Не особено ясно кондиционно състояние, вратар преквалифициран като защитник, една единствена резерва – аз.

А отвън ни гледат доста приятели и роднини. Има даже и едно бивше Гадче, братът на почетния Президент на Гад – Дантата. Отслабнал, в страхотна физическа форма – след напускането на Гад стана истински маратонец. Участва в де що види маратони – 42 километра, няма шега – по света, само и само да не е в къщи. Какво нещо са жените. И как жената прави от мъжа нещо … абе нещо. Ожениха се и той веднага започна да бяга по 42 километра всеки ден. Нямам думи!

Първо полувреме!

Стартирахме в стандартната си схема и ето, че за първи път гледах Гадчетата в официална среща за този сезон. След добрата игра за лятната купа на Лигата, както и в първата среща, очакванията са ми за хубава, подредена игра, в която ясно се очертават отделните звена, стилът е изчистен и трябва да се наблегне на мисленето в отделните ситуации, за да бъдат изиграни по най- добрият начин. Странно, но още в първите минути, окото ми започва да нервничи все повече от видяното на терена. Вените ми леко се издуват и започвам да усещам забравени настроения.

Играем хаотично, без никаква дисциплина. Един, двама играят един стил, други четирима съвсем друг. Противникът, в същото време, явно е свикнал на такава игра и ни увлича със себе си все повече. Те търсят случайни подавания напред, ние също, те тръгват без ясна мисъл в атака, ние също. Синхронът го няма. Даже не мога да кажа, че сме равностойни на терена като физика. С други думи, не мога да позная отбора си. Някой е сменил Гадчетата с други момчета.

И ето, че ситуацията следва логиката. Изпуснат играч нахлува в наказателното ни поле и с точен удар открива резултата. Губим и трябва да наваксваме. Но проблемът идваше не от допуснатия гол, минутата е 6- та и оставаше достатъчно време да се поправим, колкото от играта ни на терена. Голът, като че ли ни събуди и Гадчетата увеличиха скоростта. За съжаление липсата на организираност продължаваше и атаките ни бяха стихийни. Заредиха се пропуски, неточни подавания в последната фаза, не уцелване на вратата или добри намеси от техния вратар. Няколко пъти се опитах да направя необходимата корекция, но като че ли никой не чуваше добре. Ясно беше, че трябва да се изчака почивката на полувремето. Бях само свидетел на случващото без да мога да повлияя.

В 24- тата минута, след удар към вратата и рикошет, топката попада във Веско, който е в непосредствена близост до вратата, но с гръб към нея. В тази ситуация, доста от футболистите ще пробват да се завъртят, други ще търсят подаване, но Веселин е различен и непредсказуем. Следва удар с пета и резултатът е равен. Вече се диша по- леко. Голът успокоява, до колкото е възможно, едната ми вена, но другите продължават. Учудващо, продължаваме с не добрата организираност, в защита се налага да се хвърлят доста сили, Пламен не стои без работа, въобще, нищо общо с предишната среща. Слънцето повишава леко температурите и лицата на всички се зачервяват подобаващо. Дали забрави или така беше решил, но съдията не спира играта, за да могат двата отбора да пият вода.

Времето си минава, резултатът е равен и по нищо не изглежда, че ще се промени освен ако някой от тимовете не сгреши. Две минути преди края, Иван, който е вратар, но се налага да играе като защитник, получава замайване, предполагам от високо кръвно и се налага смяната му. Налага се да вляза в игра. Преди това, Ачето се появява като зрител, заедно с жена си и детето си. Разговаряме няколко минути и решаваме да променим малко играта. С влизането си казвам какви промени да направим и това дава резултат почти веднага. В последната минута от първото полувреме, хубава комбинация между Томи и Люси, завършва с голов удар. Вече водим с един гол и почивката е добре дошла за всички.

Второ полувреме!

По време на почивката трябваше да поговорим за начина на игра. Видях, че Гадчетата са се върнали от техните си светове и вече присъстват на терена. Имаше надежда срещата да тръгне по нашите очаквания. Едно- две уточнения, размяна на идеи с наблюдаващите поддръжници на Гад, последни реплики и сме готови за началото.

Започваме подредено, с доста повече мисъл в съответните ситуации, но… това е футбол. Ако всичко беше математика, никой нямаше да гледа навярно. Не са минали и три минути, когато лявото им крило получава топката, тръгва към аут линията, преборва се с Митето и през Яни центрира успоредна на гол линията топка. Там сме Пламен и аз. Пламен пропуска топката, аз не посмявам да я изчистя от притеснение, че бих могъл да вкарам гол в нашата врата и техният нападател, който е точно зад мен, само протяга крака си и… резултатът е изравнен, 2:2.  Това ни действа леко шокиращо и в следващите две минути играта е равностойна. Няма ги обичайните рейдове, като се грижим повече за сигурността.

Изминали са две минути от попадението им, когато започваме да отърсваме от случилото се. Атаките зачестяват, натиска се засилва и е видно как ги караме да грешат. Постепенно изнасянето на топката им се затруднява или отива някъде на посоки. Пет минути след изравнителното попадение, комбинация между Макси и Люси завършва с гол. Люската е в стихията си, като само асистиращия е различен. Повеждаме с един гол. Това не само ни събужда окончателно, но и ни кара да сме леко раздразнени от развоя до този момент и липса на изразителна преднина.

Още с изпълнението им на център нахлуваме в тяхното поле, отнемаме топката и Жоро с добре премерен удар бележи за четири на два. Не са го очаквали. Шокът е голям. Случвало се е и на нас. Никак не е хубаво чувството. Много трудно може да се излезе от това положение. Още по- трудно е, когато срещу себе си имаш събудили се и гладни за голове момчета. Докато бият център, докато направят смяна и вече са минали две минути, през които овладяваме топката, следват няколко паса и три минути след четвъртия гол следва нов, пети. Вкарва го Томи след хубава асистенция на Веско. Изминали са точно дванайсет минути от подновяването на играта и вече водим с три гола разлика, като преди това ни бяха изравнили.

Нещата описани в горният абзац се повтарят. Те изпълняват център, ние нахлуваме, отнемаме топката, Веско подава, този път на Люси, като той не пропуска да отбележи хеттрик. Резултатът е шест на два. Съперниците ни очевидно си взимат поука и след изпълнението на център не бързат да се втурнат напред. Опитват се да задържат топката по- дълго и тогава да погледнат към вратата ни. Само че нямат време. След три по- спокойни, на фона на това, което се беше разиграло, минути, отново хубава комбинация завършва този път с асистенция на Люси към Томи и отново бележим, четири минути след предишното попадение. Резултатът е седем на два и на терена има един развилнял се Люси. Обичам да го гледам, когато е концентриран и не щадящ се.

Следващото ни попадение е след осем минути. Преди това, съдията се престрашава и дава няколко минути почивка за вода. При поредната ни атака, Томи става вторият от нашия отбор отбелязал хеттрик използвайки хубав пас на Жоро. Тук споменаваме само головете, но има не малко положения, които не успяваме да оползотворим. Резултатът е осем на два. И тук се случва нещо неочаквано. Цифрите се впускат в масова атака, при която ни сварват неподготвени. Оказва се, че един от нападателите не го покриваме добре и той успява да стреля, като топката удря наш защитник по ръката, според съдията и тях, разбира се. Отсъдена е дузпа. Безкрайно спорна, но стремежът на отбора на Гад е никога да не спори със съдията за отсъжданията му. Подреждаме се, като заставам до дъгата, виждайки желанието на играч на Цифра, да влезе в наказателното ни поле след изпълнението на удара, за да до вкара евентуална избита топка. В моментът, когато достига до мен, рамото ми подпира неговото и не му позволява да направи и крачка в посока на вратата ни. Ударът на изпълнителят им е неточен и резултатът се запазва.

Остават осем минути до края на срещата. Резултатът е осем на два, но това не ни успокоява. Трябва да се играе винаги концентрирано и да се стремиш да използваш всичките си шансове. Така се получава ритъм, който в по трудна среща ще те направи победител. Затова продължаваме с натиска си. Съперникът ни е очевидно примирен и се затваря с повече играчи в собственото си поле, което пък дава шанс на бековете ни да навлязат навътре. Точно такова свободно пространство се отваря пред мен и аз се впускам да участвам в поредната ни атака, която е спряна за мое съжаление. И тъкмо вече вървя / буквално, а не тичам / към нашата врата, открадната топка от Макси стига до мен, моментално подавам в дясно на Томи, той излъгва единственият останал защитник и ми подава пред вратата. За мен остава да взема решение дали да вкарам моментално или да подам на Веско, който отново е сам до гредата. Вратарят не успява да реагира бързо на подаването и виждайки опразнената врата подлагам крак. Резултатът е вече девет на два за нас.

Като украшение на тази среща, точно в последната минута, двете Гадчета с по три гола – Томи и Люси, комбинират помежду си за десетият гол. Томи подава на Люската и той слага точка на срещата ни от втория кръг. Много се надявам, че няма да повтаряме повече първото полувреме от мача, а ще играем така, както през второто.

Успех, Гадчета в следващата официална среща!

Краен резултат

10 : 2

Статистика

Видео от срещата