Гад – ФВ

Преди срещата!

Пети кръг. Ето, че е време за футбол отново. Гад се изправяше срещу отбора на ФВ, който до преди две години, ако не се лъжа, бяха в първа лига. Наблюдавах няколко техни срещи и ми беше направило впечатление, че са доста добре организирани и са много силен противник, когато се съберат.

В предишният кръг бяха победили и имаха настроение за още. Ние пък влизахме в срещата след загубата в предишният кръг и леката несигурност, която цареше в отбора. След оглушителната плесница, последва още една, макар и на тренировка. Въобще, хармонията, която цареше в отбора се беше видоизменила леко и усещах огромно напрежение от предстоящия сблъсък. Всеки голям отбор може да загуби среща, важно е какво ще направи в следващата, как ще отговори на загубата. Сър Алекс Фергюсън изискваше след загуба непременно да се спечели победа, за да се възстанови самочувствието на отбора и отделните играчи. Аз съм на същото мнение и затова се надявах, че ще успеем да излезем мотивирани и ще дадем всичко най- добро, на което сме способни.

От сутринта не ме свърташе на едно място и много исках да отида до фитнеса, но първо трябваше да изгледам срещата на два от бъдещите ни съперника. Играехме от 19.00, но аз бях на терена още в 11.30. Денят мина в мачове, упражнения и ето, че вече е почти седем. Гадчетата пристигат постепенно и когато свършва срещата преди нашата вече сме доста голяма група. Марчо, опирайки се на опита от предишни срещи решава, че трябва да възстанови разгряването преди мач. Това, според мен, се оказва много умен ход от негова страна, който ни спасява, пак според мен, от допускането на гол в първите минути на срещата.

Загрявката ни е доста интензивна и виждам учудените погледи на зрителите отвън, както и на съперниците ни. За отражението на загубата говори и сериозността на Гадчетата. Няма ги обичайните шеги преди срещата. За съжаление, видео от срещата няма да има, защото един час преди това сваляме камерата за профилактика. Постоянните проблеми с нея налагат да бъде прегледана. Липсата на видео пречи на правилното отразяване на мача, затова са възможни изкривявания от чистата истина. Всичко е през моите очи. А вечер, при това осветление, не виждам много хубаво.

Както винаги, Марчо определя състава, казва ни каква е тактическата схема, която в този случай е нова и не сме я играли до сега, но замисълът да се покрие определена зона на терена е повече от ясен. Всичко е готово за началото. Чакаме още няколко Гадчета, но ще започнем без тях. Съдията строява двата отбора. Време е за футбол!

Първо полувреме!

Още в самото начало се вижда, че схемата е нова и отбора не е свикнал с нея. Настава лек хаос, от който се възползват ФВ създавайки няколко опасни мелета пред вратата. Имаше момент, в който те нанесоха няколко поредни удара от границата на наказателното поле спрени от нашите защитници или избити от Пламен. За да съм искрен, тук беше съвсем възможно да получим гол. Единственото ми обяснение, освен присъствието на късмет и помощ от този, който ни покровителства, е загрявката, която позволи на защитниците да бъдат с една идея по- бързи и съответно да парират ударите. Пламен също беше на висота и извади два опасни удара. Хаосът в играта ни беше тотален и бяха нужни доста подвиквания, за да успокоим положението.

След първоначалното напрежение, успяхме да изтласкаме противника далеч пред нашата врата и започнахме да търсим атаката. Липсата на координация продължаваше да си личи и лесно губехме топката. Нямаше атака, в която да направим достатъчно на брой подавания, за да премахнем напрежението и да започнем да градим нещо смислено. Новата ни постройка изискваше да се спазват много добре позициите, което при аматьорски отбор, който няма ежедневни тренировки е много трудно. От тук и нещата не се получаваха.

Започнах със смените необичайно рано за нас в опит да променя нещата. Росен замени Жоро, а Яни замени Крум, който си изкара жълт картон за реплика и натрупа два файла след това. Малко по- късно Ради замени Мариян. Играта, обаче, отново не вървеше по начина, по който искахме. Да, вече нямаше опасности пред вратата ни, но и не създавахме такива. Борбата беше в центъра и се водеше твърде равностойно. Никой от двата отбора не успяваше да вземе предимство. Така завърши полувремето. Нула на нула и всичко трябваше да се реши през вторите тридесет и пет минути.

Второ полувреме!

На почивката се разбрахме, че схемата трябва да бъде от тези, които познаваме. Трябваше да разбием постройката им, която за разлика от доста други отбори от нашата група се отличаваше с подредеността си. Почивката свърши бързо и стана време битката да бъде подновена.

Начален съдийски сигнал и още в самото начало се видя, че е имало смисъл от смяната на схемата и някои позиции. Започнахме да се приближаваме опасно до вратата им, да стреляме често и да създаваме напрежение в защитата им. Още в самото начало, обаче, неприятен сблъсък изкара Томи от игра. При един опит за изчистване на топката ритна крака на съперников играч и се контузи. В игра влезе Краси, което наложи нови смени на позиции и по- класическа схема от наша страна. Само четири минути по- късно това даде резултат. След корнер за нас, топката е насочена към Яни, който отправя хубав удар, но топката попада в гредата. Отскочилата топка е засечена от Росен, който стреля, Митето протяга крак и… топката е във вратата. Резултатът е открит. Един на нула за нас.

Започваме да играем все по- добре. Пет минути по- късно, централният ни защитник не издържа на земното притегляне и се налага да го заменим. В игра се връща Мариян, който е в страхотна форма от началото на сезона. Играта ни остава стабилна в защита, а Пламен проявява класата си в редките случаи, в които е застрашен. И при него има голямо израстване. Непривично за професията му, която е тайна. Очевидно успокоен от добрата игра в задните редици, Росен предприема самостоятелен рейд, успява да си освободи пространство и нанася много плътен и точен удар. Резултатът е удвоен.

След гола, правим още една смяна, като в игра се връща Жоро с цел да усилим интензитета в играта ни. Логично е, след получаването на втория гол съперникът ни да е объркан и трябва да се възползваме от това. Жоро е доста мощен нападател и ще увеличи натискът върху защитниците им. Буквално няколко минути по- късно този ход дава резултат. След добра атака, в която участват всичките ни нападатели, топката с много мъка е изчистена на няколко метра от наказателното поле на ФВ. Там, обаче я посреща Яни. Така я посреща, че имам чувството, че ще я деформира. Ударът му е много силен, точен и без никакъв шанс за вратаря. Вече е три на нула и мачът изглежда подсигурен.

Не са минали и две минути игра, когато свежия Жоро реализира четвъртото ни попадение в срещата. Хубава асистенция на Марио, овладяване, няколко финта и … вратарят, макар и добър, не получава шанс. Четири на нула и трябва да доиграем едни спокойни седемнадесет минути. Спокойни ако става въпрос за някой друг отбор. Гадчетата спокойствието не го търсят. Емоциите властват.

След сравнително спокойни седем минути, след един почти умоляващ поглед от Крум, казващ – пусни ме бе, бате, пусни ме да ги разхвърля – решавам, със свито сърце, че ще му дам едни десет минути въпреки опасността от ново нарушение и евентуален втори жълт картон. След куп обещания от рода – кой, аз ли да направя нарушение??? Неееее, няма как да стане – правим смяната и Крум се връща в игра. За колко време? Остават десет минути. Не, не ги изкарва десетте. Още на третата вече е влязъл на шпагат отзад и получава, естествено, втори жълт – червен картон. Даааа, няма как. Това е Гад. Тук властват емоциите.

Налага се да променим схемата на игра, за да устоим на натиска. Справяме се не само добре, а даже отлично. При една контра атака, Роската със самостоятелен рейд отбелязва пети гол. И това в момент, в който играем с човек по- малко. Как да не ги обичаш тези, емоционални Гадчета, как? Веднага след гола се случват две неща, първо организираме нова страхотна контра, при която Росен и Марио излизат сами срещу един защитник. Следва финтово движение от страна на Росен, увличане на защитника и вратаря и моментално подаване към Марчо, който остава на абсолютно празна врата и е нужно само да насочи топката в нея. Да, но не се случва. Не само, че не отбелязваме нов гол, ами и Марчо получава схващане, което е и причината за пропуска и трябва да получи медицинска помощ. Това ни оставя за неопределено време с двама по- малко. На големият терен това си е значително предимство. Една минута преди края на мача, независимо, че Марчо вече се е върнал в игра, допускаме гол. След едно меле в наказателното ни поле, числеността си казва думата и от много близко разстояние, блестящият в тази среща, Пламен, получава гол. Това няма как да намали приноса му, не само в този мач, ами и от началото на сезона.

След гола остава време единствено за един жълт картон на Жоро и съдията дава край на тази среща. Среща от огромно значение за нас, заради допуснатата загуба в предишния кръг, заради силата на съперника в този и възвръщането на самочувствието ни. Благодарение на желанието и играта на Гадчетата, както и на този, който ни пази, успяваме да се върнем на пътя на победите. Надявам се, че ще извлечем урок от събитията и няма да допускаме самочувствието ни отново да ни подведе. Загубите са част от играта, но дори тогава трябва да се показва максимална концентрация и желание за битка.

Краен резултат:

5 : 1

Статистика

Не работеща камера