Гад – Пежо

Триумфът на вратарите – Пламен!

Пламен

Преди срещата!

В една натоварена седмица, в която трябваше да изиграем две срещи за два дена, най- хубавото беше, че ще се изправим срещу отбора на Пежо, които бяха на последната позиция и очевидно имаха проблем със събирането на хората си. До скоро доста силен клуб, бяха напуснати от няколко добри играча и сега се борят да не изпаднат, поне към момента.

Знаейки тези факти, доволни и в приповдигнато настроение от победата в Четвъртък, това трябваше да бъде една страхотна Събота, в която да вземем лесна победа и да покажем какво можем като отбор, който е фаворит. Денят е хубав, слънчев, Гадчетата от рано са на Спортна София. Присъстват и много от жените и децата на отбора. Очертава се много приятен ден, с много емоции.

Още на самата загрявка си личи самочувствието на всички. Шегуваме се, опитваме различни трикове, говорим си за Четвъртък. Въобще, никакво внимание към предстоящата среща. Един по- опитен наблюдател би видял същите симптоми, както преди срещата с Еврофутбол, която загубихме справедливо. Все пак, поводи за оптимизъм и добро настроение има, а и да не забравяме, че играем срещу последният в класирането.

Докато си говорим забелязвам все повече футболисти от Пежо да пристигат за срещата. Вече имат и смени, което е доста рядко за тях. Забелязвам и момчета, които до сега не бях виждал да играят. Очевидно съперникът ни приема срещата доста сериозно. В същото време, един от героите в миналата среща – Веско, както и аз, се бяхме разбрали с треньора ни да сме твърди титуляри. Все пак не участвам в много срещи и тази би трябвало да е една от тези, които са по възможностите ми.

Марчо ни събира, за да определи състава и схемата на игра. Освен, че ни слага титуляри с Веско, той прави и друга промяна. Слага на скамейката повечето от титулярите, а в игра влизат тези, с по- малко срещи. Когато трябва да дадеш шанс на играчите с по- малко минути, това би трябвало да е срещата, в която да го направиш. И ето, че излизаме в … малко очакван състав. Само ще спомена, че централен защитник играе Иван, който е вратар. Не че играе лошо, не, даже напротив, но минутите са му много малко, като полеви играч, позицията му е доста отговорна, а от едната му страна съм аз, също с много малко влизания до сега. Време е за футбол!

Първо полувреме!

Още в самото начало е видно, че никога не сме играли в този състав и връзките между звената се късат. Съперникът ни в началото играе доста стреснато, но постепенно започва да добива самочувствие, виждайки, че не успяваме да се справим много добре. Халфовата ни линия не успява да изнесе топката към нападателите ни и доста често я губи. Веско не получава никакви подавания и прилича повече на атлет, който загрява за маратон. Ние, в защита нямаме голям синхрон и атакуващите действия на Пежо вещаят опасности. Добре, че Пламен е на мястото си и отразява всички по- опасни удари.

Играем вече десет минути и съвсем откровено мога да кажа, че стоим много зле на терена. Част от противниците ни добиват все по- голямо самочувствие и си позволяват да ни финтират, а ни е не правим много, за да ги респектираме. Играта ни няма нищо общо с това, което показваме от лятото насам. В петнадесетата минута, в миг на избухване, Люси вкарва след самостоятелен пробив и силен, точен изстрел. Голът е много добър, но е плод на индивидуална игра. Въпреки всичко, трябва да се отчете добрата игра на Люси, борбеността му в срещата, въпреки многото нарушения, на които е подложен. Другият, който играе добре в тази среща е Крум. Много съсредоточен, поправя почти всичките ни грешки, но все пак е сам. Въпреки не добрата ни игра вече водим с един на нула и като че ли всичко започва да се нарежда.

В много случаи един гол би успокоил играта на отбора, който е отбелязал. Не и при Гадчетата. Продължаваме да играем учудващо нервно и без мисъл. Това постепенно води отново до повдигане самочувствието на играчите на Пежо и те отново започват да атакуват опасно. В миналата среща описах как допуснахме грешка при един от головете на ОЧЗ. Центриране към централния нападател, сваляне на топката встрани от негова страна и крилата нахлуват от втора линия. Аз бях този, който много се ядосваше на грешката. Ето че, въпреки разбирането какво може да се случи, допускам същата глупава грешка. Централният сваля с глава към крилото, което аз трябва да пазя и той от втора линия влиза в нашето наказателно поле без да мога да му противодействам. Колкото и добър да е Пламката в тази среща няма как да направи каквото и да е. Резултатът е изравнен. Един на един. Много, ама много глупаво от моя страна.

Започва да се очертават контурите на един не толкова приятен ден. Играта ни, изравнителния гол, подвикванията, всичко това започва да води към неприятни усещания. Добре, че в този момент се намесва двойката от години, приятелите от далечния град, неразделните – Гелето и Митето. След много добра акция Гелето бележи за два на един. Отново момент на разбирателство, което обаче липсва преди, както и след гола. Да, бих искал да напиша, че нещата започват да се оправят, но не е вярно. Отделяме вече голямо внимание в защита, в игра се беше появил и титулярният ни централен защитник, което намалява в значителна степен шансовете им за гол. В атакуващ план не се променя нищо. Веско продължава да е отделен, не получаващ топки и почти не участващ в играта. Опитите за индивидуална игра продължават, нямаме завършек на атаките с удар, което доста често води до контра действия от тяхна страна, но за двадесет минути успяваме да разберем, кой от тях е способен да организира играта и го прихващаме още в началото. Така успяваме да прекъснем атаките им в зародиш.

След тридесет и пет минути игра полувремето завършва при резултат два на един за нас. Полувреме, което категорично можем да присъединим към не особено успешните през сезона. Навярно, поне ми се иска, да се дължи на подценяване и недостатъчно влагане в играта от наша страна. Не трябва да се допуска това, което става и предмет на разговор през почивката. Правим и няколко промени като в игра влизат по- редовно играещите. Вече всичко би трябвало да е наред.

Второ полувреме!

И като че ли наистина е. Още с началото на играта започваме да атакуваме. Подобряваме значително комуникацията между звената и само две минути по- късно вече водим с три на един. Трябва да се отбележи, че голът не е плод на наша атака, а на непремислени вербални действия от тяхна страна. Докато централният ни нападател – Томи, който току- що е влязъл, стои на границата на наказателното поле, чакайки да изпълнят аут, вратарят и защитника си говорят помежду си обяснявайки какво ще направят. Напълно естествено, Томи се възползва от предоставената информация, пресича пас между двамата и отбелязва трето то попадение в срещата. Напълно необяснимо действие от тяхна страна, но пък ни носи изгода.

Разликата вече е два гола и се усеща разстройване на играта в съперника ни. И както в няколко срещи до сега, попадение, което внася неразбирателство в отбора, на който е отбелязано, обикновено води до възможност за ново. Тези възможности не закъсняват и няколко минути по- късно, Томи отбелязва четвъртото попадение след асистенция на Макси. Петнадесет минути след началото на второто полувреме може да се каже, че играем по начина, по който трябва да го правим.

Но… да напомним отново за името на отбора ни, за отпускането в играта или подценяването от началото на срещата, нещо, което сме говорили многократно, че не трябва да се случва и все пак продължава. Дали трите гола разлика, дали мястото в класирането или нещо странично, но отново спираме с усилията. Това води до разделяна на отбора на две половини – нападение и защита, и проблемите започват. Съперниците ни, примирени с очертаващата се загуба, започват да показват най- добрата си игра. Положенията им за гол започват да се създават едно след друго, но или неумението им да стрелят точно, или проявите на вратаря ни, не позволяват да ни бъде отбелязан втори гол. И все пак, след толкова положения, накрая, дванадесет минути преди края на срещата логичното се случва. Резултатът е намален на четири на два.

Нещата рязко се влошават. Докато играчите на Пежо изглеждат вдъхновени и решени да продължат с натиска, ние сме объркани. Веднага след гола положенията отново започват да се редят пред нас. Доста често оставаме четирима защитника на петима, шестима от тяхна страна. Яни започва да се нервира, аз започвам да се нервирам, играта вече я няма. Не правим нищо в предни позиции, отзад гледаме само да не допуснем гол и чистим напосоки. Тотална неразбория, която няма как да завърши добре. В един момент успявам да изчистя от гол линията техен удар, на после дори Пламката не може да спре третият им гол. Резултат четири на три и доста време преди края на срещата.

Искам смяна, защото нещо трябва да се направи. При очакването за една хубава победа в слънчевата Събота, сега, близо десет минути преди края на срещата, сме изправени пред опасността за изравняване, а кой знае, може и нещо по- лошо. В игра се връща Иван, на мое място, но вече като ляв бек. Нищо обаче не се променя в настройката ни и натиска им продължава. Марчо се опитва да успокои играта ни, но не постига успех. Пламен се превръща в главно действащо лице и Man of the game. Избива всеки удар, намесва се при всяка центрирана топка. Не успява да каже нищо на съотборниците си, защото е постоянно зает. Натискът продължава да се усилва, а напред не правим нищо.  Изравнителният гол, както се казва виси на косъм. Все пак времето напредва и редовните минути изтичат.  Тук никой не обявява колко минути ще е продължението, така че, всичко зависи от съдията.

Играчите на Пежо виждат, че шансовете им привършват и решават да заложат всичко напред. Заиграват с един защитник, много играчи в нашето наказателно поле и изсипани топки пред вратаря ни. Пламен продължава да бъде чудесен и предотвратява всяка опасност. Когато заложиш всичко в предни позиции, не рядко се случва да допуснеш гол, вместо да отбележиш. За наша радост, това се случва и в тази среща. Жоро поема една подадена му топка на тъча, излъгва защитника и с мощен спринт, а по- късно и хубав удар слага край на интригата с отбелязването на петото попадение.

Почти веднага след подновяването на играта съдията дава край на срещата. Успяваме да излезем сухи от второто ни за сезона сериозно подценяване на съперника. Надявам се никога да не се случи отново. Загубите са част от играта, но нека да са заради това, че противникът е играл по- добре от теб, а не защото не си вложил всичко от себе си в срещата. Печелим нови три точки, но чувството не е от най- добрите. Трябва да върнем хъса, настроението и темпа, с които играехме цяло лято и през повечето срещи и тренировки. Имаме страхотен отбор, който ако всеки път се отнася сериозно към срещите е трудно да бъде надигран.

Краен резултат

5 : 3

Статистика

Не работеща камера